8.11.2009 г., 2:10

... как...?

1.1K 0 34

                  ... как...?


Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак.

Рисувай от страстта си притаена,
една въздишка, вятър и светлик.
А аз ще коленича уморена.
И не пред Божия... Пред твоя лик.

Душата ми ще бъде скромна лепта.
Зографе, страх ме е, за Божия олтар.
Ако искра у двама ни засветка,
как с устни ще гасим пожар...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...