24 сент. 2009 г., 11:08

Как

1K 0 1

Мозък върху бялата стена,
пистолет сивее в студената ръка.
Девет грама оловото тежи,
спира болка мъка и сълзи.

През клона преметнато въже виси,
отдолу, усмихнат труп тежи.
Струйка урина през крачола тече,
асфиксия от живота ще те отвлече.

Отпусната ръката бяла,
да тече кръвта е вече спряла.
Острие с капка на върха,
студена прегръдка от Смъртта.

Черни, свити зеници,
като главички на карфици.
Пяна по открехната уста,
за другия свят отворил си врата.

Спринцовка от вените стърчи,
за последно устата мълви.
Призовал съм ритуално Смъртта,
с последната – „Златната игла”.

--------------------------------------------------------------
Из цикъл „Моя любов”


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...