Как

Мозък върху бялата стена,
пистолет сивее в студената ръка.
Девет грама оловото тежи,
спира болка мъка и сълзи.

През клона преметнато въже виси,
отдолу, усмихнат труп тежи.
Струйка урина през крачола тече,
асфиксия от живота ще те отвлече.

Отпусната ръката бяла,
да тече кръвта е вече спряла.
Острие с капка на върха,
студена прегръдка от Смъртта.

Черни, свити зеници,
като главички на карфици.
Пяна по открехната уста,
за другия свят отворил си врата.

Спринцовка от вените стърчи,
за последно устата мълви.
Призовал съм ритуално Смъртта,
с последната – „Златната игла”.

--------------------------------------------------------------
Из цикъл „Моя любов”