16 апр. 2015 г., 17:47

Как?

669 0 0

Не знам, любов, не знам.
И те обичам, и не те;
и те мразя, и не те;
и само тебе имах... вече не.
***
Но как да стоплиш чуждите ръце, когато
твоите сами до болка ще измръзнат?

 

И как да прегръщаш чуждите тела, когато
нощем трудно своето успяваш да прегърнеш?

 

И как да ме обичаш, само мен, когато,
не знаеш на себе си как да сториш добро?
Изтрито е нашето, дори писано да е било.


Мастилото свърши, трудно се вижда-
време е вече за други да пиша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ал Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...