_{Не знам, любов, не знам.
И те обичам, и не те;
и те мразя, и не те;
и само тебе имах... вече не.}
***
Но как да стоплиш чуждите ръце, когато
твоите сами до болка ще измръзнат?

И как да прегръщаш чуждите тела, когато
нощем трудно своето успяваш да прегърнеш?

И как да ме обичаш, само мен, когато,
не знаеш на себе си как да сториш добро?
Изтрито е нашето, дори писано да е било.

Мастилото свърши, трудно се вижда-
време е вече за други да пиша.