16.04.2015 г., 17:47

Как?

658 0 0

Не знам, любов, не знам.
И те обичам, и не те;
и те мразя, и не те;
и само тебе имах... вече не.
***
Но как да стоплиш чуждите ръце, когато
твоите сами до болка ще измръзнат?

 

И как да прегръщаш чуждите тела, когато
нощем трудно своето успяваш да прегърнеш?

 

И как да ме обичаш, само мен, когато,
не знаеш на себе си как да сториш добро?
Изтрито е нашето, дори писано да е било.


Мастилото свърши, трудно се вижда-
време е вече за други да пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...