12 дек. 2015 г., 14:15

Как

885 1 9

Как да ти кажа, не мога така,

да живея за предния ден,

от сълзи да не мога да спя.

Как да ти кажа – да те обичам е трудно,

но не мога да спра.                 

Влюбвам се пак в тази минута,

в изминалия час,

и от години се лутам

в тези вълни без компас.

Как да ти кажа, мога да бъда сама,

и ще го направя,

само за да разбера,

дали щастлив ще си – с подходящата жена,

или като мен ще станеш –валеж от самота.

Е има и трети вариант,

колко наивно звучи,

той включва – бели рози, теб и споделени мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сякаш самата болка ги ражда тези произведения, не мога и аз да си го обясня.Благодаря!
  • Винаги съм се питал, защо красивите произведения са тъжни. Имам някаква теория по въпроса... Важното е, че стихът е грабващ.
  • Хубаво е!
  • Не знам, мисля,че точно в момента разбрах,че надеждата умира последна, но ВСЕ пак умира...
  • Третият вариант винаги го има Не губи надежда

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...