Как доброто се забави, но Росина се оправи
Казват - лесно идва злото,
но не викай го, защото
трудно то от нас си тръгва.
Никой да не се залъгва.
Роси с този счупен крак
все лежеше. Няма как!
През прозореца навън
гледаше и оня звън
във гласа и бе заглъхнал.
Сякаш с него бе пресъхнал
и смехът и. За мечето
грижеше се мама. Ето,
приказка ще му чете
или ще обсъдят те
как се става домакиня.
Често, времето да мине,
и показваше и плетки.
Всички дружки и съседки
беше учила на тях.
За да скрие своя страх
за съдбата на крачето,
тя говореше с мечето,
че когато мине време,
то съвсем ще се съвземе.
Дни след случката бащата
каза тъжен на децата:
- Време е да разберете,
че послушни ли сте двете,
ние с вас ще сме щастливи,
с рожбите си горделиви.
Мога ли да зная кой
беше палавник-герой
и отвори пръв вратата?
Рори, ти или сестрата?
- Тате, двама го решихме
и, признаваме, сгрешихме! -
обясняваше Росина. -
Обещавам, догодина
по-послушни ний да бъдем!
Строго ти недей ни съди!
- Само моя е вината! -
каза Рори. - Със сестрата
искахме да поиграем.
Че е страшно, как да знаем?
- Значи, Рори и Росина
сте с вина на половина.
Отговорността поели,
смятам, че това е смело
и достойна е постъпка.
Обещайте ми, че стъпка
във страни от правилата
няма повече децата
да направят своеволно
Роси затова е болна.
Мама само го погледна.
Мечо млъкна и последна
беше казаната дума.
Никой нищо не издума.
Рори почна да рисува,
а Росина да надува
някакъв червен балон.
Слушаха по еталон.
Дните мразовити, бели,
бяха бързо отлетели
И след седмици лежане
Роси трябваше да стане.
Мама бе измайсторила
за детенцето си мило
патерица от чатал.
Мечо бе си поиграл
ръбовете да заобли,
та да няма после вопли
с викове: не ща, боде ме!
И, когато дойде време
рожбата си да изправят,
взеха я, без да се бавят
и Росина те подпряха.
Трудно първи крачки бяха,
но помагаха и двама -
днеска татко, утре мама
и крачето на детето
се раздвижи пак. Мечето
бе обгрижвано с любов.
Всеки вкъщи бе готов
на Росина да помага.
- Тя след седмица ще бяга
пак в снега да си играе!
- Няма, мамо, вече зная,
че опасни са игрите.
Моля ви да ни простите!
- Искахте да обещаем -
каза Рори - ще играем
вече само покрай вас.
Клетва днес ви давам аз!
Мама знаеше рецепти
подходящи и ефекта
от това не се забави.
Млечни вкусотии прави,
храни я с фасулец бял,
бамя, броколи и цял
куп храни, но с калций в тях.
Аз с очите си видях
как оправи се мечето.
Но от мене запомнете:
щом родителят ви казва,
иска с грижа да опази
рожбите и чуйте вие.
Можеше да ги убие
побеснялата лавина.
Радвам се, че се размина!
. . .
Ето, стигнахме до края.
По-послушни ще сте, зная,
след историята снежна.
Сън да ви завие с нежност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
