Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда
и в най-безнадеждния миг...
с едно телефонно обаждане,
само няколко думички...
раждане... с вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.