Как е, моето момиче?
| Колко малко е нужно | ||
| да изтръскаш тъгата. | ||
| Да заровиш мислите, | ||
| родени в самотата. | ||
| Да повярваш, че има надежда | ||
| и в най-безнадеждния миг... | ||
| с едно телефонно обаждане, | ||
| само няколко думички... | ||
| раждане... с вик. | ||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
