24 нояб. 2009 г., 09:55

Как е, моето момиче? 

  Поэзия » Другая
893 0 14
Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда
и в най-безнадеждния миг...
с едно телефонно обаждане,
само няколко думички...
раждане... с вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Предложения
: ??:??