24.11.2009 г., 9:55 ч.

Как е, моето момиче? 

  Поезия » Друга
4.7 / 9
906 0 14
Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда
и в най-безнадеждния миг...
с едно телефонно обаждане,
само няколко думички...
раждане... с вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...
  • Когато си от другата страна, за миг небето в облаци се скрива. Изчезват слънце, птици и луна… И само...

Още произведения »