Колко малко е нужно | ||
да изтръскаш тъгата. | ||
Да заровиш мислите, | ||
родени в самотата. | ||
Да повярваш, че има надежда | ||
и в най-безнадеждния миг... | ||
с едно телефонно обаждане, | ||
само няколко думички... | ||
раждане... с вик. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени