16 дек. 2007 г., 20:52
Как искам да забравя всяка болка,
която във душата ми се рови.
И никога да няма - как и колко,
когато пак със себе си говоря.
И нямо да преглъщам суетата,
навътре, надълбоко да я скрия.
А после мълчаливо да се будя,
след мрачните и глупави безсилия.
Как искам да заплача, да не спирам...
И тихо да се сгуша във гърдите ти.
Безмълвно да повтарям, че обичам.
И бавно да умирам... във очите ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация