16.12.2007 г., 20:52

Как искам

1.3K 0 23
Как искам да забравя всяка болка,
която във душата ми се рови.
И никога да няма - как и колко,
когато пак със себе си говоря.
И нямо да преглъщам суетата,
навътре, надълбоко да я скрия.
А после мълчаливо да се будя,
след мрачните и глупави безсилия.
Как искам да заплача, да не спирам...
И тихо да се сгуша във гърдите ти.
Безмълвно да повтарям, че обичам.
И бавно да умирам... във очите ти.
Да чувам всяка галеща въздишка,
стопяваща леда от бяла снежност.
Да вкусвам с устни твоята усмивка,
топящите се захарчета нежност.
Положила глава на твойто рамо,
най-сладкия си сън да изсънувам.
И както съм дошла - да си отида,
с поредното си Аз... да се сбогувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...