Как искам да греша...

9 февр. 2017 г., 22:11

Поэзия

244 0 1

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя...
Ах, как искам да греша!
Само пръски, душевно нежни,
обливат моето сърце
и ме будят ежедневно
до спомена за едно лице...
и с тихия мираж, който ме преследва,
за две статуи, протегнали ръце
една към друга да се срещнат,
вкаменени безмилостно навек,
в мълчание разделени вечно...

Как искам да греша...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения