Как искам да греша...

9.02.2017 г., 22:11 ч.

Поезия

301 0 1

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя...
Ах, как искам да греша!
Само пръски, душевно нежни,
обливат моето сърце
и ме будят ежедневно
до спомена за едно лице...
и с тихия мираж, който ме преследва,
за две статуи, протегнали ръце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Как искам да греша...

Искате да прочетете повече?

Предложения