Feb 9, 2017, 10:11 PM

Как искам да греша... 

  Poetry
264 0 1

 

 

 

 

 

 

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя...
Ах, как искам да греша!
Само пръски, душевно нежни,
обливат моето сърце
и ме будят ежедневно
до спомена за едно лице...
и с тихия мираж, който ме преследва,
за две статуи, протегнали ръце
една към друга да се срещнат,
вкаменени безмилостно навек,
в мълчание разделени вечно...

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??