5 мар. 2011 г., 13:43

Как искам да съм просто луд!

969 1 3

Как искам да съм просто луд!

(по Михаил Круглов)

Как искам да съм просто луд!
За ден, за час, дори за вечер...
Да бъда твоят весел шут
и да те вдишвам... отдалече?!
До крясък искам да усещам
огромно, като свят, желание...
Със всяка клетка да посрещам
невидимото възклицание...
Да стана друг за пет минути,
възторг по кожата да бяга
и думите ми да са чути
и от наслада да ме стяга...
В косите ти да се изгубя,
в ресници, във гърди, във устни...
Мигът със теб да ме погубва,
а да не искаш да ме пуснеш...
Да имам тайна... Да мълча...
До взрив от теб да се вълнувам...
В ръцете си да те държа
и да си мисля, че сънувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....