Как искам да съм просто луд!
Как искам да съм просто луд!
(по Михаил Круглов)
Как искам да съм просто луд!
За ден, за час, дори за вечер...
Да бъда твоят весел шут
и да те вдишвам... отдалече?!
До крясък искам да усещам
огромно, като свят, желание...
Със всяка клетка да посрещам невидимото възклицание...
Да стана друг за пет минути,
възторг по кожата да бяга
и думите ми да са чути
и от наслада да ме стяга...
В косите ти да се изгубя,
в ресници, във гърди, във устни...
Мигът със теб да ме погубва,
а да не искаш да ме пуснеш...
Да имам тайна... Да мълча...
До взрив от теб да се вълнувам...
В ръцете си да те държа
и да си мисля, че сънувам...
© Красимир Дяков All rights reserved.
