КАК КОЯ...
Р. Чакърова
Тя е там, по ръба на завесата,
изтъняла от често изпиране.
Някак тъжно - протрито надвесена
над последното наше умиране.
Тя е там. Зад онези кашони,
пълни с някакви стари боклуци.
Зад дърветата с луднали клони.
По ръждата на сиви капчуци.
Забелязах я даже в чинията -
как красеше пикантен ордьовър.
После в някакви ябълки - гниещи.
И... ограждаше лятото в скоби...
В пепелника се криеше, в розите,
в дъждобрана, висящ зад вратата...
Чак накрая разбрах, че е...грозна.
Как коя? Ами... Тя - Тишината.
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Все права защищены