КАК КОЯ...
Р. Чакърова
Тя е там, по ръба на завесата,
изтъняла от често изпиране.
Някак тъжно - протрито надвесена
над последното наше умиране.
Тя е там. Зад онези кашони,
пълни с някакви стари боклуци.
Зад дърветата с луднали клони.
По ръждата на сиви капчуци.
Забелязах я даже в чинията -
как красеше пикантен ордьовър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up