23 февр. 2010 г., 10:19

Как летиш

692 0 3

Как летиш

 

Живееш в свят, от норми воден

и изграден от правила.

Летиш щастлив и уж свободен,

ала снабден ли си с крила?

 

Защото нямаш ли такива,

а ти се честичко дощява

да свиеш някъде накриво,

маневра никога не става.

 

А знай, пространството околно

прегазва тварите сакати,

така че в края доброволно

се те оставят да ги клати.

 

Да прегледаме нататък

илюзорните нагласи!

Ще опитам да съм кратък.

Дай „Свободно!”на ума си!

 

По къси гащи те не пускат

в съда и даскалото родно,

а също, хапвайки закуска.

... Но пък живееш си свободно!

 

Детето няма ли ваксина,

а ти длъжник си на хазната,

забравяй детската градина!

... Помни: Това е свободата!

 

Пуши, пуши! Да си мирише!

Но спазвай строго правилата!

С цигара – само дето пише!

... Нали това е свободата?

 

Знаеш много, а не казваш!

Уж не мериш си словата!

„Бог” кори, а цар наказва!

... Те задават свободата!

 

Преди за мисъл забранена –

по униформена пързалка,

а днес устата са остена:

„изперкал”, „хахо”, „откачалка”.

 

Можеш всичко?! Интересно!

А къде е резултатът?

Без пари не става лесно!

... Но пък имаш свободата!

 

Пари ти трябват? Е, спокойно!

Когато искаш! И изгодно!

На лихва ниска – връщаш тройно!

... Добре, че дават ги свободно!

 

Куп такива ще изникнат

ти в главата таз минута.

С тях отдавна си привикнал –

както с присмех свиква шутът.

 

И накрая ще те питам:

Как ги пориш небесата?

Като птица ли политаш,

или липсват ти крилата?

 

Че безкрило ли витаеш,

хич недей да му умуваш! –

ТИ, ПРИЯТЕЛЮ, МЕЧТАЕШ,

ИЛИ ОЩЕ СЪН СЪНУВАШ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко в този свят е една огромна лъжа!Свободата не прави изключение.
    Поздрав за този стих!
  • Поздравления за този чудесен стих, Марине!
    Просто всичко си казал за това трудно наше битие!
    Поздрави!
  • Много актуално!
    Поздравчета за което!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...