23.02.2010 г., 10:19

Как летиш

688 0 3

Как летиш

 

Живееш в свят, от норми воден

и изграден от правила.

Летиш щастлив и уж свободен,

ала снабден ли си с крила?

 

Защото нямаш ли такива,

а ти се честичко дощява

да свиеш някъде накриво,

маневра никога не става.

 

А знай, пространството околно

прегазва тварите сакати,

така че в края доброволно

се те оставят да ги клати.

 

Да прегледаме нататък

илюзорните нагласи!

Ще опитам да съм кратък.

Дай „Свободно!”на ума си!

 

По къси гащи те не пускат

в съда и даскалото родно,

а също, хапвайки закуска.

... Но пък живееш си свободно!

 

Детето няма ли ваксина,

а ти длъжник си на хазната,

забравяй детската градина!

... Помни: Това е свободата!

 

Пуши, пуши! Да си мирише!

Но спазвай строго правилата!

С цигара – само дето пише!

... Нали това е свободата?

 

Знаеш много, а не казваш!

Уж не мериш си словата!

„Бог” кори, а цар наказва!

... Те задават свободата!

 

Преди за мисъл забранена –

по униформена пързалка,

а днес устата са остена:

„изперкал”, „хахо”, „откачалка”.

 

Можеш всичко?! Интересно!

А къде е резултатът?

Без пари не става лесно!

... Но пък имаш свободата!

 

Пари ти трябват? Е, спокойно!

Когато искаш! И изгодно!

На лихва ниска – връщаш тройно!

... Добре, че дават ги свободно!

 

Куп такива ще изникнат

ти в главата таз минута.

С тях отдавна си привикнал –

както с присмех свиква шутът.

 

И накрая ще те питам:

Как ги пориш небесата?

Като птица ли политаш,

или липсват ти крилата?

 

Че безкрило ли витаеш,

хич недей да му умуваш! –

ТИ, ПРИЯТЕЛЮ, МЕЧТАЕШ,

ИЛИ ОЩЕ СЪН СЪНУВАШ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко в този свят е една огромна лъжа!Свободата не прави изключение.
    Поздрав за този стих!
  • Поздравления за този чудесен стих, Марине!
    Просто всичко си казал за това трудно наше битие!
    Поздрави!
  • Много актуално!
    Поздравчета за което!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...