Как летиш

Живееш в свят, от норми воден

и изграден от правила.

Летиш щастлив и уж свободен,

ала снабден ли си с крила?

Защото нямаш ли такива,

а ти се честичко дощява

да свиеш някъде накриво,

маневра никога не става.

А знай, пространството околно

прегазва тварите сакати,

така че в края доброволно

се те оставят да ги клати.

Да прегледаме нататък

илюзорните нагласи!

Ще опитам да съм кратък.

Дай „Свободно!”на ума си!

По къси гащи те не пускат

в съда и даскалото родно,

а също, хапвайки закуска.

... Но пък живееш си свободно!

Детето няма ли ваксина,

а ти длъжник си на хазната,

забравяй детската градина!

... Помни: Това е свободата!

Пуши, пуши! Да си мирише!

Но спазвай строго правилата!

С цигара – само дето пише!

... Нали това е свободата?

Знаеш много, а не казваш!

Уж не мериш си словата!

„Бог” кори, а цар наказва!

... Те задават свободата!

Преди за мисъл забранена –

по униформена пързалка,

а днес устата са остена:

„изперкал”, „хахо”, „откачалка”.

Можеш всичко?! Интересно!

А къде е резултатът?

Без пари не става лесно!

... Но пък имаш свободата!

Пари ти трябват? Е, спокойно!

Когато искаш! И изгодно!

На лихва ниска – връщаш тройно!

... Добре, че дават ги свободно!

Куп такива ще изникнат

ти в главата таз минута.

С тях отдавна си привикнал –

както с присмех свиква шутът.

И накрая ще те питам:

Как ги пориш небесата?

Като птица ли политаш,

или липсват ти крилата?

Че безкрило ли витаеш,

хич недей да му умуваш! –

ТИ, ПРИЯТЕЛЮ, МЕЧТАЕШ,

ИЛИ ОЩЕ СЪН СЪНУВАШ!