23 окт. 2011 г., 07:45  

Как минава моят ден

911 0 0

С усмивка на лицето,

но с болка в сърцето,

минава моят ден

отчаян и студен.

 

Когато за минута остана сама,

потапям се аз в красива мечта.

Усмихвам се през целия ден,

но, настъпи ли нощта,

празна е моята душа.

 

За мен смисъл в живота

е да чувам гласа ти, 

за мен смисъл в живота 

е да съм в ума ти.

 

Любовта ни не е лесна, аз зная,

но и че без теб не мога, също зная.

Момчета край мене,

но аз не ги виждам.

И техните свалки

аз ненавиждам.

 

началото на 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....