23.10.2011 г., 7:45  

Как минава моят ден

915 0 0

С усмивка на лицето,

но с болка в сърцето,

минава моят ден

отчаян и студен.

 

Когато за минута остана сама,

потапям се аз в красива мечта.

Усмихвам се през целия ден,

но, настъпи ли нощта,

празна е моята душа.

 

За мен смисъл в живота

е да чувам гласа ти, 

за мен смисъл в живота 

е да съм в ума ти.

 

Любовта ни не е лесна, аз зная,

но и че без теб не мога, също зная.

Момчета край мене,

но аз не ги виждам.

И техните свалки

аз ненавиждам.

 

началото на 2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...