23.10.2011 г., 7:45  

Как минава моят ден

914 0 0

С усмивка на лицето,

но с болка в сърцето,

минава моят ден

отчаян и студен.

 

Когато за минута остана сама,

потапям се аз в красива мечта.

Усмихвам се през целия ден,

но, настъпи ли нощта,

празна е моята душа.

 

За мен смисъл в живота

е да чувам гласа ти, 

за мен смисъл в живота 

е да съм в ума ти.

 

Любовта ни не е лесна, аз зная,

но и че без теб не мога, също зная.

Момчета край мене,

но аз не ги виждам.

И техните свалки

аз ненавиждам.

 

началото на 2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...