Oct 23, 2011, 7:45 AM  

Как минава моят ден

  Poetry » Love
912 0 0

С усмивка на лицето,

но с болка в сърцето,

минава моят ден

отчаян и студен.

 

Когато за минута остана сама,

потапям се аз в красива мечта.

Усмихвам се през целия ден,

но, настъпи ли нощта,

празна е моята душа.

 

За мен смисъл в живота

е да чувам гласа ти, 

за мен смисъл в живота 

е да съм в ума ти.

 

Любовта ни не е лесна, аз зная,

но и че без теб не мога, също зная.

Момчета край мене,

но аз не ги виждам.

И техните свалки

аз ненавиждам.

 

началото на 2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...