4 авг. 2010 г., 12:53

Как можах... 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 9
832 0 11
Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг...
Някак е по-лесно без причина
да си слагаш тъмни очила,
маските, които ти отиват,
да не сваляш никога до край;
да се плъзгаш тихо по нещата,
без да задълбаваш в същина,
да не ползваш думата „приятел” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...

Ещё произведения »