Как можах...
Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг...
Някак е по-лесно без причина
да си слагаш тъмни очила,
маските, които ти отиват,
да не сваляш никога до край;
да се плъзгаш тихо по нещата,
без да задълбаваш в същина,
да не ползваш думата „приятел”
даже пред познатите лица;
да си тръгваш точно по средата,
без да кажеш нищо за това,
да си вземаш всичко без остатък,
да изтриваш всякоя следа -
да не би случайно да те стигне
някъде по пътя нечий жест,
чувството у теб да се надигне,
да потъпка трупаната чест!
Твоят имидж струваше години!
Няма да го предадеш сега!
Как можах така да те обидя –
смисъл да ти давам
и...
душа...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
