Как остаряваме
"Няма да остарея като катедрала, знам.
Нито ти -като индианска мокасина.
Ще остарея и ще умра като себе си - сам.
На мен като малък черна котка път ми мина."
Димитър Никифоров (argonyk )
Някои пък остаряват като галоши -
ненужни, изтъркани, захвърлени зад вратата.
Не че през живота си са били хора лоши -
просто насила са ги натикали в ъгъла на Самотата.
И като Айфеловата кула да остареем можем.
Тълпи стари приятели ще идват да ни се радват.
Но ако в остаряването си капчица мъдрост не вложим,
ще сме вечно сърдитите старчета, кисели и досадни.
Лично мен ако питате, бих ви казала
смело:
Като на Мона Лиза усмивката искам да остарея
неразгадана.
И във Всемира безкраен на живота ми дребничък
благородното дело
внуците ми да пари като загадка тревожна и вечно
пулсираща рана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
