laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
9.12.2010 г., 9:32 ч.

Как остаряваме 

  Поезия » Друга
709 0 10

                    "Няма да остарея като катедрала, знам.

                     Нито ти -като индианска мокасина.

                     Ще остарея и ще умра като себе си - сам.

                     На мен като малък черна котка път ми мина."

 

                    Димитър Никифоров (argonyk )

 

 

 

Някои пък остаряват като галоши -

ненужни, изтъркани, захвърлени зад вратата.

Не че през живота си са били хора лоши -

просто насила са ги натикали в ъгъла на Самотата.

 

И като Айфеловата кула да остареем можем.

Тълпи стари приятели ще идват да ни се радват.

Но ако в остаряването си капчица мъдрост не вложим,

ще сме вечно сърдитите старчета, кисели и досадни.

 

Лично мен  ако питате, бих ви казала

                        смело:

Като на Мона Лиза усмивката искам да остарея

                        неразгадана.

И във Всемира безкраен на живота ми дребничък

                        благородното дело

внуците ми да пари като загадка тревожна и вечно        

                        пулсираща рана.

           

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??