Как ти отива тази усмивка,
как пръска любовните трели,
смаяно слънцето как ти завижда,
че твоята прелест не взело.
Колко си хубава, знаеш ли, мила,
в очите ти как бликат мечти
и как не стигат стотици признания
за теб как бих свалял звезди.
Как небето въздъхва възлюбено
щом зърне те само за миг,
вятърът щур омагьосан принуден е
да потръпва пред чудния лик.
Да ти падне в нозе без дихание,
позабравил ревнива луна,
твойта хубост обгърнал с желания,
нарисувал лика ти в снега.
Как прекрасна си, знаеш ли, мила,
как пред теб светът се е спрял,
дарил бих да те имам и дните си
и минутка без теб не живял.
© Красимир Трифонов Все права защищены