5.12.2014 г., 21:57

Как прекрасна си!...

1.9K 2 0

Как ти отива тази усмивка,

как пръска любовните трели,

смаяно слънцето как ти завижда,

че твоята прелест не взело.


Колко си хубава, знаеш ли, мила,

в очите ти как бликат мечти

и как не стигат стотици признания

за теб как бих свалял звезди.


Как небето въздъхва възлюбено

щом зърне те само за миг,

вятърът щур омагьосан принуден е

да потръпва пред чудния лик.


Да ти падне в нозе без дихание,

позабравил ревнива луна,

твойта хубост обгърнал с желания,

нарисувал лика ти в снега.


Как прекрасна си, знаеш ли, мила,

как пред теб светът се е спрял,

дарил бих да те имам и дните си

и минутка без теб не живял.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...