21 февр. 2021 г., 10:10

Как пък не... 

  Поэзия
254 3 4

- Влез! -

Някой каза

и силно затръшна вратата.

Не успях...

Тъкмо тръгнах -

каква ти покана?

Днес се раждаш,

очите отваряш,

само мигнал

и вече се молиш в олтара...

Ех, Животе,

кога прецени, че ми стига?

Глътка въздух поех

и обърна ми гръб.

- Влез! -

Отново се чу ехидно, по-силно

и вратата към Ада

направи ми път.

Как пък не...

Точно аз?

Зажадняла за обич

и сега?...

Не позна,

по-далеч пипалата!

Ще си дишам,

дори да съм просто на гости.

Аз обичам живота -

деца съм му дала.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели!
    Гедеон:
    Вече няма стени, няма време заключено,
    щом вече бил си на прага на отвъдния свят,
    всичко лека-полека в любов се превръща,
    суетата топи се като пролетен сняг.
  • Супер е, Гени!
  • И той те обича, Гени, щом те е дарил с такава богата душа. Много близко усещам стиховете ти.
  • И не само, Гени! И други неща си му дала и продължаваш да даваш! Благодаря за душевната наслада!
Предложения
: ??:??