Как пък не...
- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах -
каква ти покана?
Днес се раждаш,
очите отваряш,
само мигнал
и вече се молиш в олтара...
Ех, Животе,
кога прецени, че ми стига?
Глътка въздух поех
и обърна ми гръб.
- Влез! -
Отново се чу ехидно, по-силно
и вратата към Ада
направи ми път.
Как пък не...
Точно аз?
Зажадняла за обич
и сега?...
Не позна,
по-далеч пипалата!
Ще си дишам,
дори да съм просто на гости.
Аз обичам живота -
деца съм му дала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
