Feb 21, 2021, 10:10 AM
Как пък не...
- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах -
каква ти покана?
Днес се раждаш,
очите отваряш,
само мигнал
и вече се молиш в олтара...
Ех, Животе,
кога прецени, че ми стига?
Глътка въздух поех
и обърна ми гръб.
- Влез! -
Отново се чу ехидно, по-силно
и вратата към Ада
направи ми път.
Как пък не...
Точно аз?
Зажадняла за обич
и сега?...
Не позна,
по-далеч пипалата!
Ще си дишам,
дори да съм просто на гости.
Аз обичам живота -
деца съм му дала.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Супер е, Гени!
-
И той те обича, Гени, щом те е дарил с такава богата душа. Много близко усещам стиховете ти.
-
И не само, Гени! И други неща си му дала и продължаваш да даваш! Благодаря за душевната наслада!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гедеон:
Вече няма стени, няма време заключено,
щом вече бил си на прага на отвъдния свят,
всичко лека-полека в любов се превръща,
суетата топи се като пролетен сняг.