Feb 21, 2021, 10:10 AM

Как пък не...

  Poetry
423 3 4

- Влез! -

Някой каза

и силно затръшна вратата.

Не успях...

Тъкмо тръгнах -

каква ти покана?

Днес се раждаш,

очите отваряш,

само мигнал

и вече се молиш в олтара...

Ех, Животе,

кога прецени, че ми стига?

Глътка въздух поех

и обърна ми гръб.

- Влез! -

Отново се чу ехидно, по-силно

и вратата към Ада

направи ми път.

Как пък не...

Точно аз?

Зажадняла за обич

и сега?...

Не позна,

по-далеч пипалата!

Ще си дишам,

дори да съм просто на гости.

Аз обичам живота -

деца съм му дала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели!
    Гедеон:
    Вече няма стени, няма време заключено,
    щом вече бил си на прага на отвъдния свят,
    всичко лека-полека в любов се превръща,
    суетата топи се като пролетен сняг.
  • Супер е, Гени!
  • И той те обича, Гени, щом те е дарил с такава богата душа. Много близко усещам стиховете ти.
  • И не само, Гени! И други неща си му дала и продължаваш да даваш! Благодаря за душевната наслада!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....