Мими е добро дете,
лапа своето пюре.
Виж - чинията ù бяла –
Мими всичко е изяла.
Първо вкусно фрикасе,
после хлебче и кюфте.
Майка ù се уморява –
да ù готви не успява.
И се чуди тази мама –
слабичко детето става.
Как храната си яде,
а не иска да расте?
Ала ето, в ранен час
всичко лъсва тъй от раз.
На вратата се звъни,
някой тихичко гълчи.
Лакомницата не яла
баницата прегоряла,
а доволно през балкона
птички хранила на двора.
Хвърляла кюфтета, хляб
на големия котак,
кучетата от квартала
яли, пили, тя се смяла.
Мама тихичко се мръщи:
„Храниш ли и някой вкъщи?”
И детето си признало:
"Храня свойто Одеало
и големия Шкаф
с кренвирши и кифли с мак.
Мамо, за да порастат,
трябва всички да ядат!”
© Нели Господинова Все права защищены
Направо се подмладих с двайсет години.