10 дек. 2009 г., 10:47

Как се пише

2.8K 0 27
(на мене си и който се познае)))

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

Не виждам нищо интересно,
мистерия, намеса свише...
По-важното е аз къде съм,
докато моливчето пише)))

Обаче тука се присетих
за граф Толстоевата сказка:
да пише, байно, може всеки,
но само майстор – да задрасква.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми
  • Супер, значи съм далеко от майстора, защото хич не обичам да задрасквам, нито да пиша бавно
  • съвсем така си е, дааа! пък ако и не сбъркаш при задраскването - вече си е висш пилотаж. 'ма точно пък на теб ли да го казвам?

    п.п. удоволствие беше за мен да се запознаем и да ти стисна ръката!
  • вярно си е...отвсякъде погледнато...
  • Чудно моливче имаш, Райсън!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...