Dec 10, 2009, 10:47 AM

Как се пише

2.8K 0 27
(на мене си и който се познае)))

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

Не виждам нищо интересно,
мистерия, намеса свише...
По-важното е аз къде съм,
докато моливчето пише)))

Обаче тука се присетих
за граф Толстоевата сказка:
да пише, байно, може всеки,
но само майстор – да задрасква.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми
  • Супер, значи съм далеко от майстора, защото хич не обичам да задрасквам, нито да пиша бавно
  • съвсем така си е, дааа! пък ако и не сбъркаш при задраскването - вече си е висш пилотаж. 'ма точно пък на теб ли да го казвам?

    п.п. удоволствие беше за мен да се запознаем и да ти стисна ръката!
  • вярно си е...отвсякъде погледнато...
  • Чудно моливче имаш, Райсън!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....