10 dic 2009, 10:47

Как се пише

2.8K 0 27
(на мене си и който се познае)))

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

Не виждам нищо интересно,
мистерия, намеса свише...
По-важното е аз къде съм,
докато моливчето пише)))

Обаче тука се присетих
за граф Толстоевата сказка:
да пише, байно, може всеки,
но само майстор – да задрасква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми
  • Супер, значи съм далеко от майстора, защото хич не обичам да задрасквам, нито да пиша бавно
  • съвсем така си е, дааа! пък ако и не сбъркаш при задраскването - вече си е висш пилотаж. 'ма точно пък на теб ли да го казвам?

    п.п. удоволствие беше за мен да се запознаем и да ти стисна ръката!
  • вярно си е...отвсякъде погледнато...
  • Чудно моливче имаш, Райсън!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...