27 сент. 2016 г., 16:49

Как се става поет

954 0 0

Бургас е моя град-

за радост и тъга.

И аз съм негов брат

от детство до сега.

 

Четях във този град

Недялко Йорданов.

И аз във пек и хлад

живях в стиха му нов.

 

И той запали в мен

за писане мерак.

И тъй до днешен ден

не сгъвам даже крак.

 

И чел съм стиховè

от на поети бол.

И нямам страхове

да съм и бос, и гол.

 

С куплети след куплет

изпълвам аз листà.

Да кажа: съм поет,

не ми е на уста.

 

И след като събрах

пИсаното с труд и пот,

тогава чак разбрах:

поет се учи цял живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...