Бургас е моя град-

за радост и тъга.

И аз съм негов брат

от детство до сега.

Четях във този град

Недялко Йорданов.

И аз във пек и хлад

живях в стиха му нов.

И той запали в мен

за писане мерак.

И тъй до днешен ден

не сгъвам даже крак.

И чел съм стиховè

от на поети бол.

И нямам страхове

да съм и бос, и гол.

С куплети след куплет

изпълвам аз листà.

Да кажа: съм поет,

не ми е на уста.

И след като събрах

пИсаното с труд и пот,

тогава чак разбрах:

поет се учи цял живот.