27 сент. 2016 г., 16:49

Как се става поет

955 0 0

Бургас е моя град-

за радост и тъга.

И аз съм негов брат

от детство до сега.

 

Четях във този град

Недялко Йорданов.

И аз във пек и хлад

живях в стиха му нов.

 

И той запали в мен

за писане мерак.

И тъй до днешен ден

не сгъвам даже крак.

 

И чел съм стиховè

от на поети бол.

И нямам страхове

да съм и бос, и гол.

 

С куплети след куплет

изпълвам аз листà.

Да кажа: съм поет,

не ми е на уста.

 

И след като събрах

пИсаното с труд и пот,

тогава чак разбрах:

поет се учи цял живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...