27.09.2016 г., 16:49

Как се става поет

951 0 0

Бургас е моя град-

за радост и тъга.

И аз съм негов брат

от детство до сега.

 

Четях във този град

Недялко Йорданов.

И аз във пек и хлад

живях в стиха му нов.

 

И той запали в мен

за писане мерак.

И тъй до днешен ден

не сгъвам даже крак.

 

И чел съм стиховè

от на поети бол.

И нямам страхове

да съм и бос, и гол.

 

С куплети след куплет

изпълвам аз листà.

Да кажа: съм поет,

не ми е на уста.

 

И след като събрах

пИсаното с труд и пот,

тогава чак разбрах:

поет се учи цял живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...