22 мар. 2015 г., 01:56

Как слънцето войната прекрати

969 0 17

На улицата стръмна, в двата края,
две шумни армии за бой се стягат.
Едната група - Митко, Рая, Петьо,
воюват срещу - Стефан, Тошко, Светла.

 

Захвърлили шейните си и ските
от дланите им снежни топки литват.

 

Ще завоюват нови територии,
които победят ще са героите.
На победените ще се присмиват
та после много дни да им е криво.

 

Тук Слънчо отвисоко се намеси
проточи врат и даже се изплези.

Със остър лъч игрив снега докосна

и топките превърнаха се в локва.

 

Войниците от яд се поизнервиха
сега с какво врага си ще  замерват?

 

Добре че все пак, времето бе обедно

на майките със гласовете от прозорците

бе мигом прекратена таз` война
и всеки тръгна  бързо към дома,

 

а двете гневни армии  разпаднаха се.
”Как се воюва срещу враг на гладно?”
Отгоре Слънчо кротко се усмихна
завит със бяло облаче притихна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...