Mar 22, 2015, 1:56 AM

Как слънцето войната прекрати

965 0 17

На улицата стръмна, в двата края,
две шумни армии за бой се стягат.
Едната група - Митко, Рая, Петьо,
воюват срещу - Стефан, Тошко, Светла.

 

Захвърлили шейните си и ските
от дланите им снежни топки литват.

 

Ще завоюват нови територии,
които победят ще са героите.
На победените ще се присмиват
та после много дни да им е криво.

 

Тук Слънчо отвисоко се намеси
проточи врат и даже се изплези.

Със остър лъч игрив снега докосна

и топките превърнаха се в локва.

 

Войниците от яд се поизнервиха
сега с какво врага си ще  замерват?

 

Добре че все пак, времето бе обедно

на майките със гласовете от прозорците

бе мигом прекратена таз` война
и всеки тръгна  бързо към дома,

 

а двете гневни армии  разпаднаха се.
”Как се воюва срещу враг на гладно?”
Отгоре Слънчо кротко се усмихна
завит със бяло облаче притихна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...