На улицата стръмна, в двата края,
две шумни армии за бой се стягат.
Едната група - Митко, Рая, Петьо,
воюват срещу - Стефан, Тошко, Светла.
Захвърлили шейните си и ските
от дланите им снежни топки литват.
Ще завоюват нови територии,
които победят ще са героите.
На победените ще се присмиват
та после много дни да им е криво.
Тук Слънчо отвисоко се намеси
проточи врат и даже се изплези.
Със остър лъч игрив снега докосна
и топките превърнаха се в локва.
Войниците от яд се поизнервиха
сега с какво врага си ще замерват?
Добре че все пак, времето бе обедно
на майките със гласовете от прозорците
бе мигом прекратена таз` война
и всеки тръгна бързо към дома,
а двете гневни армии разпаднаха се.
”Как се воюва срещу враг на гладно?”
Отгоре Слънчо кротко се усмихна
завит със бяло облаче притихна...
© Дочка Василева Всички права запазени