Как слънцето войната прекрати
На улицата стръмна, в двата края,
две шумни армии за бой се стягат.
Едната група - Митко, Рая, Петьо,
воюват срещу - Стефан, Тошко, Светла.
Захвърлили шейните си и ските
от дланите им снежни топки литват.
Ще завоюват нови територии,
които победят ще са героите.
На победените ще се присмиват
та после много дни да им е криво.
Тук Слънчо отвисоко се намеси
проточи врат и даже се изплези.
Със остър лъч игрив снега докосна
и топките превърнаха се в локва.
Войниците от яд се поизнервиха
сега с какво врага си ще замерват?
Добре че все пак, времето бе обедно
на майките със гласовете от прозорците
бе мигом прекратена таз` война
и всеки тръгна бързо към дома,
а двете гневни армии разпаднаха се.
”Как се воюва срещу враг на гладно?”
Отгоре Слънчо кротко се усмихна
завит със бяло облаче притихна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
