sesil (Силвето)
37 33
5 дек. 2004 г., 14:03

Как странни са обратите в живита 

  Поэзия
1304 0 5
Как странни са обратите в живота!
Преди си мислех, че без тебе ще умра.
Сега разбирам, че в живтота има болка,
но не е единствената само тя.

И даже да те срещна днеска,
в някой влак или пък в автобуса стар.
Аз само ще погледна и ще отбележа,
че от някъде познат си ми,но от къде не знам.

Как странни са обратите в живота!
Без тебе слънцето изгрява пак.
Без тебе мога и да дишам.
Без теб е мога всичко аз.

Навярно никой не умира от любов.
Навярно и от болката не се умира.
Навярно идващия ден не е така суров.
Навярно във сърцето не е вече зима.

Как странни са обратите в живота!
Когато те обичах не разбра.
Сега за мен си само спомен,
далечен сън извън реалноста.

© Силвето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз бих ти писала 6 за това стихотворение най-вече, защото ти е помогнало! Усеща се, че дори и да не си успяла да почувстваш наистина написаното, то поне си го искала истински!
    Едно мое стихче по този въпрос:
    Усмивка без край е морето.
    А брегът - очакване за щастие.
    Но не е ли по - добре да го очакваш,
    отколкото да се удавиш в него?
    (това зависи само от плувателните ни умения)
  • Наистина ми хареса!Няма да си кривя душата-6!
  • Много хубаво, оптимистично и поучително. Браво!!! 6 с усмивка.
  • Адски много ми хареса! Истинско е и внушително!
  • Интересно стихче. По някакъв странен начин дава надежда.
Предложения
: ??:??