Как успя
Сърцето ти е малка чашка плът,
а целият съм в нея
и целият живея
в сърцето ти, далеч от всяка смърт,
далеч от всеки страх да се излея.
Кажи ми, как успя да побереш
очите ми големи,
очите ми зелени
в сърцето си? И тежките ми вежди,
ръцете ми, краката ми, корема?
И всичките ми неспокойни дни,
и всяка моя стъпка,
и всяка моя тръпка,
кажи ми, как успя да приютиш
в сърцето си, таз малка чашка плът?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
