Jun 23, 2011, 12:31 PM

Как успя

  Poetry
1K 0 16

 

Сърцето ти е малка чашка плът,

а целият съм в нея

и целият живея

в сърцето ти, далеч от всяка смърт,

далеч от всеки страх да се излея.

 

Кажи ми, как успя да побереш

очите ми големи,

очите ми зелени

в сърцето си? И тежките ми вежди,

ръцете ми, краката ми, корема?

 

И всичките ми неспокойни дни,

и всяка моя стъпка,

и всяка моя тръпка,

кажи ми, как успя да приютиш

в сърцето си, таз малка чашка плът?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно - и като форма, и като съдържание!
  • =)=)=)
  • Харесват ми тези последователни къси редове и повторенията. Някак сякаш подсилват внушението за приютеност. Как успяваш, наистина, да напишеш нещо толкова нестандартно, без да използваш нито една засукана думичка?
  • православно
  • Сърцето побира много любов!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....