15 сент. 2019 г., 01:03

Как за своята Мецана Мечо вкусна риба хвана

966 7 22

Сутринта очи отвори

Меца и го заговори:

– Риба ми се е дояла.

Ще я сложа, скъпи, цяла

на жарта да се пече,

тъй, че сок да потече.

Тръгвай, Мечо, да вървим,

риба да си наловим!

Той се съгласи веднага

и започна да се стяга 

Първо си обу ботуши,

че краката да не суши,

щом в дома се приберат.

Взе си кепче с дълъг прът

и голям рибарски сак

с три прегради и капак.

– Хайде! – каза на Мецана –

Много риба днес ще хвана.

Моята добра стопанка

ще седи на блага сянка.

После ще я гледам аз

риба как пече за нас.

Меца беше тъй щастлива,

че на риболов отива,

не сама, а със съпруг.

С Мечо, може ли със друг!

До реката те вървяха,

бъбреха си и се смяха 

После под върба една

Мечо своята жена

настани да е наблизо.

– Мила, аз в реката влизам –

каза й усмихнат той.

Улова от тука брой!

Ледена водата беше,

но сърцето му гореше.

Бръкна в скалния подмол

и шаран извади гол.

Хвърли го с един замах.

Меца ахна само: Ах!

и към сака тя погледна

с радост женска безпределна. 

Мечо, влязал във водата,

пак обхождаше реката.

Хвана мряна и костур,

после и голям амур.

Ала щуката изпусна.

Хитрошаната е вкусна,

но набързо се изплъзна.

Лапата му взе да мръзне

и приседна до Мецана.

Тя загрижена я хвана

да я стопли и му рече:

– Доста уловил си вече.

Ако си се уморил,

да вървим, съпруже мил.

И дори се изчерви

от това, че промълви

тези думи от сърцето,

в радост премаляло клето.

Мечо пак в реката стъпи.

Тя извика: Стига, скъпи!

Но решен бе да напълни

сака с риба и изпълни

туй, което е казал.

Като мъж той бе разбрал:

Обещание щом даваш,

трябва да го изпълняваш!

Меца рибите броеше

и така доволна беше!

А към своя мил рибар

гледаше с любов и жар,

без да се прикрива вече.

Горда бе със своя Мечо!

– Колко риба налових?

– Чакай, скъпи, че сгреших!

Двадесет плюс още пет

равно е на цял късмет!

Сакът вече се препълни,

думата си ти изпълни.

Да събираме багажа.

Браво искам да ти кажа!

. . .

Как си хапнаха и кой

гост бе почетен герой

утре ще разказвам вече.

Лека нощ, добро човече!

 

 

Следва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...