Как за своята Мецана Мечо вкусна риба хвана
Сутринта очи отвори
Меца и го заговори:
– Риба ми се е дояла.
Ще я сложа, скъпи, цяла
на жарта да се пече,
тъй, че сок да потече.
Тръгвай, Мечо, да вървим,
риба да си наловим!
Той се съгласи веднага
и започна да се стяга
Първо си обу ботуши,
че краката да не суши,
щом в дома се приберат.
Взе си кепче с дълъг прът
и голям рибарски сак
с три прегради и капак.
– Хайде! – каза на Мецана –
Много риба днес ще хвана.
Моята добра стопанка
ще седи на блага сянка.
После ще я гледам аз
риба как пече за нас.
Меца беше тъй щастлива,
че на риболов отива,
не сама, а със съпруг.
С Мечо, може ли със друг!
До реката те вървяха,
бъбреха си и се смяха
После под върба една
Мечо своята жена
настани да е наблизо.
– Мила, аз в реката влизам –
каза й усмихнат той.
Улова от тука брой!
Ледена водата беше,
но сърцето му гореше.
Бръкна в скалния подмол
и шаран извади гол.
Хвърли го с един замах.
Меца ахна само: Ах!
и към сака тя погледна
с радост женска безпределна.
Мечо, влязал във водата,
пак обхождаше реката.
Хвана мряна и костур,
после и голям амур.
Ала щуката изпусна.
Хитрошаната е вкусна,
но набързо се изплъзна.
Лапата му взе да мръзне
и приседна до Мецана.
Тя загрижена я хвана
да я стопли и му рече:
– Доста уловил си вече.
Ако си се уморил,
да вървим, съпруже мил.
И дори се изчерви
от това, че промълви
тези думи от сърцето,
в радост премаляло клето.
Мечо пак в реката стъпи.
Тя извика: Стига, скъпи!
Но решен бе да напълни
сака с риба и изпълни
туй, което е казал.
Като мъж той бе разбрал:
Обещание щом даваш,
трябва да го изпълняваш!
Меца рибите броеше
и така доволна беше!
А към своя мил рибар
гледаше с любов и жар,
без да се прикрива вече.
Горда бе със своя Мечо!
– Колко риба налових?
– Чакай, скъпи, че сгреших!
Двадесет плюс още пет
равно е на цял късмет!
Сакът вече се препълни,
думата си ти изпълни.
Да събираме багажа.
Браво искам да ти кажа!
. . .
Как си хапнаха и кой
гост бе почетен герой
утре ще разказвам вече.
Лека нощ, добро човече!
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
