Как за своята Мецана Мечо вкусна риба хвана
Сутринта очи отвори
Меца и го заговори:
– Риба ми се е дояла.
Ще я сложа, скъпи, цяла
на жарта да се пече,
тъй, че сок да потече.
Тръгвай, Мечо, да вървим,
риба да си наловим!
Той се съгласи веднага
и започна да се стяга
Първо си обу ботуши,
че краката да не суши,
щом в дома се приберат.
Взе си кепче с дълъг прът
и голям рибарски сак
с три прегради и капак.
– Хайде! – каза на Мецана –
Много риба днес ще хвана.
Моята добра стопанка
ще седи на блага сянка.
После ще я гледам аз
риба как пече за нас.
Меца беше тъй щастлива,
че на риболов отива,
не сама, а със съпруг.
С Мечо, може ли със друг!
До реката те вървяха,
бъбреха си и се смяха
После под върба една
Мечо своята жена
настани да е наблизо.
– Мила, аз в реката влизам –
каза й усмихнат той.
Улова от тука брой!
Ледена водата беше,
но сърцето му гореше.
Бръкна в скалния подмол
и шаран извади гол.
Хвърли го с един замах.
Меца ахна само: Ах!
и към сака тя погледна
с радост женска безпределна.
Мечо, влязал във водата,
пак обхождаше реката.
Хвана мряна и костур,
после и голям амур.
Ала щуката изпусна.
Хитрошаната е вкусна,
но набързо се изплъзна.
Лапата му взе да мръзне
и приседна до Мецана.
Тя загрижена я хвана
да я стопли и му рече:
– Доста уловил си вече.
Ако си се уморил,
да вървим, съпруже мил.
И дори се изчерви
от това, че промълви
тези думи от сърцето,
в радост премаляло клето.
Мечо пак в реката стъпи.
Тя извика: Стига, скъпи!
Но решен бе да напълни
сака с риба и изпълни
туй, което е казал.
Като мъж той бе разбрал:
Обещание щом даваш,
трябва да го изпълняваш!
Меца рибите броеше
и така доволна беше!
А към своя мил рибар
гледаше с любов и жар,
без да се прикрива вече.
Горда бе със своя Мечо!
– Колко риба налових?
– Чакай, скъпи, че сгреших!
Двадесет плюс още пет
равно е на цял късмет!
Сакът вече се препълни,
думата си ти изпълни.
Да събираме багажа.
Браво искам да ти кажа!
. . .
Как си хапнаха и кой
гост бе почетен герой
утре ще разказвам вече.
Лека нощ, добро човече!
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Подари ми усмивка.
-
Роси, много си мила! Благодаря ти!
-
Поредното вълшебство!
-
Радваш ме с коментарите и с големия си интерес към написаното от мен! Благодаря ти, Ники!
-
Много е птиятно тука
В тая мечешка хралупа ...
И аз чета в захлас ...
Браво ! -
Бени, но защо ги четеш отзад напред? Логиката не се ли губи?
Благодаря ти, че тази сутрин отдели толкова време на приказките ми! С коментарите си преля у мен ново вдъхновение. Сядам да пиша пак.
Прегръщам те, мила! ❤️ -
Марийче, зареди ме с енергия и чудесно настроение за целия ден! Много умееш!...
-
Добре дошла в мечите селения на вдъхновението, Марианка! Благодаря ти!
-
Дани, Блу, истински ме радвате! Почти до сълзи... Сигурно отстрани приличам на развълнувано малко мече...
-
С удоволствие.
-
!!!
-
Хареса ми предложението ти, Ина! Ще помисля!
Блу, може би ще направиш колаж за моите герои. И те ще се зарадват като мен! -
Пропуснала бях предните серии, но вече наваксах.
-
"Мечо и Мецана - Приказки за детски сънища"
-
Не знам, може би това заглавие бяга от главните герои и аз оставам в центъра на вниманието, което едва ли е правилно. Харесва ми, но вече си мисля, че не е подходящо. Или че трябва да има и подзаглавие.
Благодаря ти, Мари! ❤️ -
"Пастирка на детски сънища"
❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ -
Приказките ни сближават
и приятелства създават,
затова се радвам аз,
че четете ги в захлас!
Благодаря ти много, Гош! -
Аз рибар не съм, признавам,
но пък как се забавллявам
с тези приказни герои,
вече и любимци мои!
Поздравявам те 🐻😃🐻 -
Ангелче,(А) радвам се че ти харесват приказките ми! Аз също съм пристрастена и до такава степен потънала в тях, че те се превръщат в реалния свят, а той, горкият, страда от тази бърканица в главата ми. Понякога ми е смешно, но пък е много забавно.
Обмислям заглавие за книжката и приемам предложения от ревностните си читатели. Засега съм се спряла на
"Пастирка на детски сънища". Харесва ли ти, мила? -
Цял роман ще стане за Меца и Мецан
Стихчетата ми напомнят на ония дето ги имаше в едни детски книжки - "Горската поща", "Горската аптека" и така нататък... И до днес са ми любими.
Чакам да се появят обещаните мечета
-
Дочаках. Благодаря! Сега мога сладко да заспя. И тази приказка чудесна беше! На друга се надявам утре вече...
❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ -
Мария, казвай коя е тази река и да тръгваме... Няма лимит на улова, а и голямо разнообразие... Изглежда не е само да късмет, но си трябва и майсторлък Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
