15.09.2019 г., 1:03

Как за своята Мецана Мечо вкусна риба хвана

961 7 22

Сутринта очи отвори

Меца и го заговори:

– Риба ми се е дояла.

Ще я сложа, скъпи, цяла

на жарта да се пече,

тъй, че сок да потече.

Тръгвай, Мечо, да вървим,

риба да си наловим!

Той се съгласи веднага

и започна да се стяга 

Първо си обу ботуши,

че краката да не суши,

щом в дома се приберат.

Взе си кепче с дълъг прът

и голям рибарски сак

с три прегради и капак.

– Хайде! – каза на Мецана –

Много риба днес ще хвана.

Моята добра стопанка

ще седи на блага сянка.

После ще я гледам аз

риба как пече за нас.

Меца беше тъй щастлива,

че на риболов отива,

не сама, а със съпруг.

С Мечо, може ли със друг!

До реката те вървяха,

бъбреха си и се смяха 

После под върба една

Мечо своята жена

настани да е наблизо.

– Мила, аз в реката влизам –

каза й усмихнат той.

Улова от тука брой!

Ледена водата беше,

но сърцето му гореше.

Бръкна в скалния подмол

и шаран извади гол.

Хвърли го с един замах.

Меца ахна само: Ах!

и към сака тя погледна

с радост женска безпределна. 

Мечо, влязал във водата,

пак обхождаше реката.

Хвана мряна и костур,

после и голям амур.

Ала щуката изпусна.

Хитрошаната е вкусна,

но набързо се изплъзна.

Лапата му взе да мръзне

и приседна до Мецана.

Тя загрижена я хвана

да я стопли и му рече:

– Доста уловил си вече.

Ако си се уморил,

да вървим, съпруже мил.

И дори се изчерви

от това, че промълви

тези думи от сърцето,

в радост премаляло клето.

Мечо пак в реката стъпи.

Тя извика: Стига, скъпи!

Но решен бе да напълни

сака с риба и изпълни

туй, което е казал.

Като мъж той бе разбрал:

Обещание щом даваш,

трябва да го изпълняваш!

Меца рибите броеше

и така доволна беше!

А към своя мил рибар

гледаше с любов и жар,

без да се прикрива вече.

Горда бе със своя Мечо!

– Колко риба налових?

– Чакай, скъпи, че сгреших!

Двадесет плюс още пет

равно е на цял късмет!

Сакът вече се препълни,

думата си ти изпълни.

Да събираме багажа.

Браво искам да ти кажа!

. . .

Как си хапнаха и кой

гост бе почетен герой

утре ще разказвам вече.

Лека нощ, добро човече!

 

 

Следва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....