2 янв. 2023 г., 10:29

Как? Защо?

1.1K 6 24

Къде сме тръгнали... не знам.
В душите ни настъпва суша.
И все не стигам онзи храм,
в който Бог ще ме изслуша.

 

Не да моля. За какво? 
Той не ни е златна рибка.
А да питам - Как... Защо
в нас губим детската усмивка? 

 

Тя, най-чистия балсам.
Лекува даже нелечимо.
От нея искам да ви дам,
че всичко друго е фалшиво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пълна си с идеи, а емоцията ти е топла и въздействаща.
  • Благодаря, Силве.
  • Вълшебно е!
  • Благодаря ти, Иржи! Ти твоята си я запизила и ни я раздаваш.
  • Освен детската усмивка, загубихме още толкова неща, Вили! От много фактори, независими от нас, но ние сме потърпевшите. Животът ни стана сложен...А желанието ти да раздаваш от твоите усмивки е похвално! Адмирации! Честита Нова Година!! Здрава и щастлива бъди и още по- по- продуктивна! Много шансове и сполуки имай в живота си!Допълнително ще те посетя пак...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...